23 нояб. 2014 г., 12:53

Ти и аз

1.4K 1 11

Ти и аз

Сме части на различни моливи

Отчупени

Не можем да пишем история

Всеки е сам

И драска

Със своята поръбена част

Без да прочита

Това, което е другия

Изискваме

Искаме

Без да попитаме

Само в мълчанието

Остава това, което

Наистина чувстваме

Единствено свързва ни

Онази нишка,

Която изгаря

Когато се срещнат очите ни.

Такава обич не е на сбъдване

Понеже не иска да пише обща история

А само своята част

В живота на другия.

Тази обич не дава

А взема

Потъпква

Нечие его и нечии чувства

Накрая си тръгва

Взаимно

Макар да я има

Макар и да знае,

Че пак ще очаква

Ново завръщане

На нещо, което

Никога няма да бъде дописано.

И никога няма да бъде забравено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...