Ти и аз
Сме части на различни моливи
Отчупени
Не можем да пишем история
Всеки е сам
И драска
Със своята поръбена част
Без да прочита
Това, което е другия
Изискваме
Искаме
Без да попитаме
Само в мълчанието
Остава това, което
Наистина чувстваме
Единствено свързва ни
Онази нишка,
Която изгаря
Когато се срещнат очите ни.
Такава обич не е на сбъдване
Понеже не иска да пише обща история
А само своята част
В живота на другия.
Тази обич не дава
А взема
Потъпква
Нечие его и нечии чувства
Накрая си тръгва
Взаимно
Макар да я има
Макар и да знае,
Че пак ще очаква
Ново завръщане
На нещо, което
Никога няма да бъде дописано.
И никога няма да бъде забравено.
© Ана Все права защищены