23 нояб. 2014 г., 12:53

Ти и аз

1.4K 1 11

Ти и аз

Сме части на различни моливи

Отчупени

Не можем да пишем история

Всеки е сам

И драска

Със своята поръбена част

Без да прочита

Това, което е другия

Изискваме

Искаме

Без да попитаме

Само в мълчанието

Остава това, което

Наистина чувстваме

Единствено свързва ни

Онази нишка,

Която изгаря

Когато се срещнат очите ни.

Такава обич не е на сбъдване

Понеже не иска да пише обща история

А само своята част

В живота на другия.

Тази обич не дава

А взема

Потъпква

Нечие его и нечии чувства

Накрая си тръгва

Взаимно

Макар да я има

Макар и да знае,

Че пак ще очаква

Ново завръщане

На нещо, което

Никога няма да бъде дописано.

И никога няма да бъде забравено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...