sarra61 (Вяра Енева)
13 95
13.09.2008 г., 14:10 ч.

Ти и аз 

  Поезия
1187 0 7

Очите ти... са зелени и омайни...

в тях се потъва... и няма излизане...

опасно дълбоки... привличат безкрайно...

и трябва да мислиш... още на влизане...

Устните ти... топли са... и меки...

без глас крещят... да ги целуваш...

по тялото ми правеха... пътеки...

и ме караха... отвътре да бушувам...

Ръцете ти... са всякога различни...

безумно страстни... или много нежни...

да се държа... ме карат неприлично...

като в онези мигове... вълшебни...

Очите ми... не зная какви са...

казват, че са сини... и добри...

навярно някой... може и да се залиса...

когато не плачат, а са пълни с мечти...

Устните ми... зная, че са много жадни...

и страшно искат... твоите да срещнат...

но, понякога са строги... безпощадно...

когато търсят правдата... горещо...

Ръцете ми... понякога са много нежни...

и искат дълго да те милват... с жар...

а, понякога... макар и крехки...

геройски понасят... всякакъв товар...

Хем сме много различни... и двамата...

Хем... си и много приличаме...

Не понасяме твърдо... лъжата, измамата...

и можем безкрай... да обичаме...

Ти си Слънце... изгряло в новия ден...

Луна съм... изпълнила с тайни нощта...

Всяка вечер се сливаш... със мен...

            и ме изпращаш влюбено... в утринта...

© Вяра Енева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??