Ти и аз
Очите ти... са зелени и омайни...
в тях се потъва... и няма излизане...
опасно дълбоки... привличат безкрайно...
и трябва да мислиш... още на влизане...
Устните ти... топли са... и меки...
без глас крещят... да ги целуваш...
по тялото ми правеха... пътеки...
и ме караха... отвътре да бушувам...
Ръцете ти... са всякога различни...
безумно страстни... или много нежни...
да се държа... ме карат неприлично...
като в онези мигове... вълшебни...
Очите ми... не зная какви са...
казват, че са сини... и добри...
навярно някой... може и да се залиса...
когато не плачат, а са пълни с мечти...
Устните ми... зная, че са много жадни...
и страшно искат... твоите да срещнат...
но, понякога са строги... безпощадно...
когато търсят правдата... горещо...
Ръцете ми... понякога са много нежни...
и искат дълго да те милват... с жар...
а, понякога... макар и крехки...
геройски понасят... всякакъв товар...
Хем сме много различни... и двамата...
Хем... си и много приличаме...
Не понасяме твърдо... лъжата, измамата...
и можем безкрай... да обичаме...
Ти си Слънце... изгряло в новия ден...
Луна съм... изпълнила с тайни нощта...
Всяка вечер се сливаш... със мен...
и ме изпращаш влюбено... в утринта...Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вяра Енева Всички права запазени
