16.04.2010 г., 21:48

Ти и аз

820 0 5

Ти си просторът, който с мечти ме зовеше,

и крилата, с които духът ми волен летеше.

В сърцето твое вселена от обич откривах

и жива вода от усмивката нежна отпивах.

 

Аз съм нежният вятър, който лицето ти гали

и искрата, която в сърцето ти огъня пали.

Твоята слънчева пролет и щедрата есен.

Аз съм твоята радост и твоята песен...

 

Вървим през годините - влюбени, дръзки и смели,

живота си общ като дар от съдбата приели.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...