16 abr 2010, 21:48

Ти и аз

822 0 5

Ти си просторът, който с мечти ме зовеше,

и крилата, с които духът ми волен летеше.

В сърцето твое вселена от обич откривах

и жива вода от усмивката нежна отпивах.

 

Аз съм нежният вятър, който лицето ти гали

и искрата, която в сърцето ти огъня пали.

Твоята слънчева пролет и щедрата есен.

Аз съм твоята радост и твоята песен...

 

Вървим през годините - влюбени, дръзки и смели,

живота си общ като дар от съдбата приели.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...