Ти си просторът, който с мечти ме зовеше,
и крилата, с които духът ми волен летеше.
В сърцето твое вселена от обич откривах
и жива вода от усмивката нежна отпивах.
Аз съм нежният вятър, който лицето ти гали
и искрата, която в сърцето ти огъня пали.
Твоята слънчева пролет и щедрата есен.
Аз съм твоята радост и твоята песен...
Вървим през годините - влюбени, дръзки и смели,
живота си общ като дар от съдбата приели.