16 апр. 2010 г., 21:48

Ти и аз

823 0 5

Ти си просторът, който с мечти ме зовеше,

и крилата, с които духът ми волен летеше.

В сърцето твое вселена от обич откривах

и жива вода от усмивката нежна отпивах.

 

Аз съм нежният вятър, който лицето ти гали

и искрата, която в сърцето ти огъня пали.

Твоята слънчева пролет и щедрата есен.

Аз съм твоята радост и твоята песен...

 

Вървим през годините - влюбени, дръзки и смели,

живота си общ като дар от съдбата приели.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...