Ти ме палиш с искрите си, жарките,
и гориш ме с огньовете алени,
в мен събудил най-буйни пожари,
ме изгаряш на кладите адови.
С теб кръвта ми кипи до греховност,
на пресекулки в учестеното дишане
и от грешност измита до вярност,
в мен пулсира вселенско обичане.
С теб се сливам ведно със очите си,
със душата от мрак, до светлеене...
И те искам неистово със дъха си...
И желая те, с поредното мое отричане! ...