ти...и аз...
Ти ме палиш с искрите си, жарките,
и гориш ме с огньовете алени,
в мен събудил най-буйни пожари,
ме изгаряш на кладите адови.
С теб кръвта ми кипи до греховност,
на пресекулки в учестеното дишане
и от грешност измита до вярност,
в мен пулсира вселенско обичане.
С теб се сливам ведно със очите си,
със душата от мрак, до светлеене...
И те искам неистово със дъха си...
И желая те, с поредното мое отричане!
Ти... си пламък, и огън на дните,
луд пожар извисен до небето.
Аз... след твоето жарко обичане,
съм пречистена в огъня злато...
и гориш ме с огньовете алени,
в мен събудил най-буйни пожари,
ме изгаряш на кладите адови.
С теб кръвта ми кипи до греховност,
на пресекулки в учестеното дишане
и от грешност измита до вярност,
в мен пулсира вселенско обичане.
С теб се сливам ведно със очите си,
със душата от мрак, до светлеене...
И те искам неистово със дъха си...
И желая те, с поредното мое отричане!
Ти... си пламък, и огън на дните,
луд пожар извисен до небето.
Аз... след твоето жарко обичане,
съм пречистена в огъня злато...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
