Ти и дъждът
Ти и дъждът
Дъждът се стича по стъклата
и си направи с мен шега –
изписа ми, че ме обича
и ще ме чака във нощта.
А после рози нарисува,
изпълни ги със аромат,
сърцето ми се развълнува
и аз обикнах този свят.
Разбрах, че още съществува
любов, която ме плени.
Дъждът в нощта ми се любува
и подари ми куп мечти.
И после се превърна във усмивка
и в най-красивите очи,
и сякаш някаква молитва
душата моя покори.
Разбрах, че много ме обичаш,
че си дошъл при мен с дъжда,
послания с любов изричаш,
изпратил си ги във нощта.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
