Ти идваш!
Нашепва ми пустинния вятър
че идваш към мен
на гърба на уморена камила...
Тази нощ нямам нужда
от звездите небесни
за да намеря посоката към щастието!
Само за мен тази вечер
ще светят влюбено
изумрудените тайни в очите ти!
Когато имам твоята Любов
има ли какво да ми вземе Смъртта?
Тази хиена – обикаляща в лунната нощ!
Като удар с шамшир вятърът бие в лицето ми...
Донесете вода, да измия праха от целувките
с които Пустинята ме прелъстяваше когато те няма.
Ти идваш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
