Ти искаш ли?
Какво ще кажеш да сме по-различни,
поне за ден,
за месец,
за година?
И адски силно да се заобичаме
така че любовта да не отмине...
Да правим снежни фигурки и топки,
да си играем, сякаш сме на десет?
Да си делим чийзбургер и картофки -
забравили живота на естети,
на глупави,
безсмислени гримаси,
забравили, и болка,
и обида,
и отговор: "Добре."
на всяко "Как си?".
и хапчета за сън -
хиляда вида.
А просто да сме по-обикновени
поне за ден, за месец, за години...
Да кипне щастие по всяка вена...
Ти искаш ли?
Ти искаш ли, любими?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
Вие ми липсвате!
