Ти искаш ли?
Какво ще кажеш да сме по-различни,
поне за ден,
за месец,
за година?
И адски силно да се заобичаме
така че любовта да не отмине...
Да правим снежни фигурки и топки,
да си играем, сякаш сме на десет?
Да си делим чийзбургер и картофки -
забравили живота на естети,
на глупави,
безсмислени гримаси,
забравили, и болка,
и обида,
и отговор: "Добре."
на всяко "Как си?".
и хапчета за сън -
хиляда вида.
А просто да сме по-обикновени
поне за ден, за месец, за години...
Да кипне щастие по всяка вена...
Ти искаш ли?
Ти искаш ли, любими?
© Деница Гарелова All rights reserved.
Вие ми липсвате!
