Ръката ми залепна за точилката.
(Същинска статуя съм в полумрака)
Ще дойдеш, мили, няма де да идеш.
С прозявка или не - ще те дочакам.
Търпях, търпях. На нищо не прилича.
Съседа виж: От кръчмата и вкъщи.
От пътната врата е коленичил-
припява, даже кучето прегръща.
И после рецитира под прозореца.
Жена му не издържа и отваря.
Побягва кучето в посока портата.
Отвътре чувам - как съседът лае...
Идилия... А теб те няма никакъв.
Излезе само уж да пуснеш тото.
Сега ли ги печаташ тези фишове,
или обърка номера на блока?
Ти само си ела. Ще те посрещна
диван - чапраз (тъй както аз си зная).
С домашно произведени фойерверки.
Ти избери: да пееш или лаеш.
© Дочка Василева Всички права запазени