Ти ли?
Ти ли?
Ти ли снощи беше?
Като коте мъркаше
до мен и спеше...
И тази вечер дъх притаи...
И тази вечер на леглото ми заспи...
Ти ли пристигна в моя сън?
На сребърна каляска дойде,
която да съм виждала?! - Не съм.
Ти ли вместо с лунната сянка
с нейната пелерина ме зави?
Ти ли разчупи светлината
в моята дрямка и часовника за сутринта НЕ нави?
После в устата ми ти ли се разтопи?
С вкус на черна череша и шампанско...
Невкусвани миг допреди.
Вместо в чашата да наливаш,
по-добре ме събуди...
Че от този сън с теб за останалия
свят закъснявам... Нежно ми вреди...
Но за малко да ме приспиваш спри!
Не знам дори кой си... А, да, Любов, точно ТИ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андреа Емилова Всички права запазени
