Ти ли?
Ти ли?
Ти ли снощи беше?
Като коте мъркаше
до мен и спеше...
И тази вечер дъх притаи...
И тази вечер на леглото ми заспи...
Ти ли пристигна в моя сън?
На сребърна каляска дойде,
която да съм виждала?! - Не съм.
Ти ли вместо с лунната сянка
с нейната пелерина ме зави?
Ти ли разчупи светлината
в моята дрямка и часовника за сутринта НЕ нави?
После в устата ми ти ли се разтопи?
С вкус на черна череша и шампанско...
Невкусвани миг допреди.
Вместо в чашата да наливаш,
по-добре ме събуди...
Че от този сън с теб за останалия
свят закъснявам... Нежно ми вреди...
Но за малко да ме приспиваш спри!
Не знам дори кой си... А, да, Любов, точно ТИ...
© Андреа Емилова All rights reserved.
