4.10.2011 г., 18:23 ч.

Ти ли, госпожо Съдба 

  Поезия » Любовна
546 0 0
В напразни надежди и в тиха печал
животът премина в нерадост
и с удари тежки на остър кинжал
съдбата погуби моята младост.
Обсебен от трепет фалшив младостта
погубвах напразно в копнежи
и в пориви лихи си аз радостта
погребвах в гранитни ковчези.
И както във утрото бледа звезда
безследно в мъглата се стапя,
тъй моята малка и светла мечта
невзрачна в тъгата угася. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Предложения
: ??:??