26.09.2009 г., 2:10 ч.

Ти ли си, Любов? 

  Поезия » Бели стихове
652 0 3

С твоето име нарекох света

и всичко, което си отива.

И не защото тъжна съм сега,

а просто му отива.

Написах го по листата  в дъждовната есен

и дъждът го отми.

По пясъка на плажа -

морето го заличи.

Казах го на вятъра -

със себе си отнесе го. Уви.

На слънцето -

и то се скри.

На моята луна...

и тя изневери...

Тогава попитах сърцето:

"И ти ли, кажи???"

А то ми отвърна:

"Не! То - там си стои."

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??