Ти ли си, Любов?
С твоето име нарекох света
и всичко, което си отива.
И не защото тъжна съм сега,
а просто му отива.
Написах го по листата в дъждовната есен
и дъждът го отми.
По пясъка на плажа -
морето го заличи.
Казах го на вятъра -
със себе си отнесе го. Уви.
На слънцето -
и то се скри.
На моята луна...
и тя изневери...
Тогава попитах сърцето:
"И ти ли, кажи???"
А то ми отвърна:
"Не! То - там си стои."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
