Sep 26, 2009, 2:10 AM

Ти ли си, Любов? 

  Poetry » White poetry
654 0 3

С твоето име нарекох света

и всичко, което си отива.

И не защото тъжна съм сега,

а просто му отива.

Написах го по листата  в дъждовната есен

и дъждът го отми.

По пясъка на плажа -

морето го заличи.

Казах го на вятъра -

със себе си отнесе го. Уви.

На слънцето -

и то се скри.

На моята луна...

и тя изневери...

Тогава попитах сърцето:

"И ти ли, кажи???"

А то ми отвърна:

"Не! То - там си стои."

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??