С твоето име нарекох света
и всичко, което си отива.
И не защото тъжна съм сега,
а просто му отива.
Написах го по листата в дъждовната есен
и дъждът го отми.
По пясъка на плажа -
морето го заличи.
Казах го на вятъра -
със себе си отнесе го. Уви.
На слънцето -
и то се скри.
На моята луна...
и тя изневери...
Тогава попитах сърцето:
"И ти ли, кажи???"
А то ми отвърна:
"Не! То - там си стои."
© Мариана Вълкова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
