Ти лък си, аз - трептяща струна...
И в звуците на любовта
потъваме... Магия чудна
разлиства наште сетива.
Въздишките акорд са сбъднат
и ням свидетел е нощта.
Прости ми, трябва да си тръгна.
А може би не съм дошла...
© Вилдан Сефер Всички права запазени