Ти, Мария!
Не беше като другите, Мария!
Със поглед можеше да ме препънеш -
да падна, нос в асфалта да забия,
с надеждата веднъж да се обърнеш.
В походката ти на изящен лебед,
в усмивката от утринни копнежи,
в косата ти на кок - съвсем небрежен -
оплетох музите си в тежки мрежи.
За тебе стих така и не написах,
не можех да намеря точни думи,
а Бог тъй щедро щом те е орисал
каквото да добавя - все се губи!
И твърде тежки песни се изпяха
с омразни думи, клевети коварни.
Красива, недостъпна и опасна...?
А вътрешно тъкана все от рани.
Ти беше като другите, Мария!
Но твърде съвършена за обичане.
В живота щом не могат да го имат,
красивото е само за отричане!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Всички права запазени
))
