Не беше като другите, Мария!
Със поглед можеше да ме препънеш -
да падна, нос в асфалта да забия,
с надеждата веднъж да се обърнеш.
В походката ти на изящен лебед,
в усмивката от утринни копнежи,
в косата ти на кок - съвсем небрежен -
оплетох музите си в тежки мрежи.
За тебе стих така и не написах,
не можех да намеря точни думи,
а Бог тъй щедро щом те е орисал
каквото да добавя - все се губи! ...