ТИ МЕ ИЗЛЪГА!!!
ТИ МЕ ИЗЛЪГА!!!
Ти ме излъга, че ме обичаш!
Аз ти повярвах, направо летях!
Няма да тръгна след тебе да тичам
и да повярвам, че чист е света!
Ти ме излъга, че ме обичаш!
Аз ти повярвах, със тебе мечтах!
Бъдеще пълно с красиви оазиси,
тихо пристанище, пълно с мечти!
Ти ме излъга, а моята вяра
в миг разтопи се и стана зрънце!
Как да приема таз изневяра?
Всичко се счупи като стъкълце!
Аз ти повярвах на нежните клетви
и те обичах със цяло сърце!
И си откривах изцяло душата!
Как да забравя твойто лице?
Що любовта е красиво измамна?
Що ни пленява, а после мори?
С дивна илюзия ни окрилява,
после без сън и покой до зори!
Може би скоро ще се съвзема!
Може би с друга ще бъда щастлив!
Клетва за вярност не ще приема!
Само мигът романтичен, красив!
16 юни 2007 г. ФЕНИКС
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светльо Златанов Всички права запазени
