ТИ МЕ ИЗЛЪГА!!!
ТИ МЕ ИЗЛЪГА!!!
Ти ме излъга, че ме обичаш!
Аз ти повярвах, направо летях!
Няма да тръгна след тебе да тичам
и да повярвам, че чист е света!
Ти ме излъга, че ме обичаш!
Аз ти повярвах, със тебе мечтах!
Бъдеще пълно с красиви оазиси,
тихо пристанище, пълно с мечти!
Ти ме излъга, а моята вяра
в миг разтопи се и стана зрънце!
Как да приема таз изневяра?
Всичко се счупи като стъкълце!
Аз ти повярвах на нежните клетви
и те обичах със цяло сърце!
И си откривах изцяло душата!
Как да забравя твойто лице?
Що любовта е красиво измамна?
Що ни пленява, а после мори?
С дивна илюзия ни окрилява,
после без сън и покой до зори!
Може би скоро ще се съвзема!
Може би с друга ще бъда щастлив!
Клетва за вярност не ще приема!
Само мигът романтичен, красив!
16 юни 2007 г. ФЕНИКС
© Светльо Златанов All rights reserved.
