15.08.2007 г., 15:17

ТИ МЕ НАУЧИ...

2K 0 11
Ти ме научи...

Ти ми показа,
че когато вали, не плаче небето,
че това са капки любов, не сълзи,
че спасяват от жажда сърцето.

Ти ме научи
да бъда красива
без грим, без одежди от злато,
само с твоето цвете в косите
и с ухание на нашето лято.

Ти ми показа,
че тъмнината не е страшна,
че само нощем стават чудеса,
защото тогава любовта разказва
вълшебните си приказки на две сърца.

И днес, когато пак заплака небето,
и гримът даже не ме прави красива,
треперя от страх в тъмнината...
Няма те...
не ме научи само без тебе да бъда щастлива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Пиф Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...