ТИ МЕ НАУЧИ...
Ти ме научи...
Ти ми показа,
че когато вали, не плаче небето,
че това са капки любов, не сълзи,
че спасяват от жажда сърцето.
Ти ме научи
да бъда красива
без грим, без одежди от злато,
само с твоето цвете в косите
и с ухание на нашето лято.
Ти ми показа,
че тъмнината не е страшна,
че само нощем стават чудеса,
защото тогава любовта разказва
вълшебните си приказки на две сърца.
И днес, когато пак заплака небето,
и гримът даже не ме прави красива,
треперя от страх в тъмнината...
Няма те...
не ме научи само без тебе да бъда щастлива.
Ти ми показа,
че когато вали, не плаче небето,
че това са капки любов, не сълзи,
че спасяват от жажда сърцето.
Ти ме научи
да бъда красива
без грим, без одежди от злато,
само с твоето цвете в косите
и с ухание на нашето лято.
Ти ми показа,
че тъмнината не е страшна,
че само нощем стават чудеса,
защото тогава любовта разказва
вълшебните си приказки на две сърца.
И днес, когато пак заплака небето,
и гримът даже не ме прави красива,
треперя от страх в тъмнината...
Няма те...
не ме научи само без тебе да бъда щастлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Пиф Всички права запазени
