Ето, ти ме научи
че страхът не е пречка
сама да вървя
и да чакам от теб
да ми бъдеш спасител
и благодетел
е изгубено време.
Ако искам - сама
бих могла
да садя и да жъна,
да гледам деца и цветя
и дом да градя ...
Виж, разрухата
се отдава
на всекиго
без усилие несъмнено.
Бих продала обаче
за частица незнание
на света
тази моя наука,
от която косите ми
се белеят,
за да имам пак вярата
че променям чрез тебе света,
а той не е враждебен
а загрижен
и с бъдеще бременен.
Казваш, че те страх -
наближава смъртта,
а все тъй сме объркани
и създаваме си проблемите.
Прошка не!
Багодарност!
Благодаря -
означава
научила съм
някои от уриците
междувременно.
© Павлина Гатева Всички права запазени