detdim (Детелина)
133 1508
13.09.2007 г., 19:56 ч.

Ти ме попита... 

  Поезия
700 0 7
Аз писах доста... и поплаках
за онази... непринудена Любов,
която прави те безумен
във хаоса от чувства. Зов

за мъдрост, разум, справедливост
раздираше, гореше... безпощадно!
Денят превърна във Зорница,
а нощите изпиваше ми... жадно.

Сърцето биеше... лудешки...
препускащо, неспирен конски бяг.
Разперило криле на волна птица,
политнала от сивотата. Свят

жадуван, търсен и преследван
Свят на цветове... и нежен полъх.
Това е Тя, в поредната премяна,
за която аз дерзаех... молех...

Аз писах доста... и поплаках
за онази... ИСТИНСКАТА... РАЙ!!!
Словата ми не свършват... безотказно!
И... надали ще има край!!!

© Детелина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??