detdim (Детелина) detdim (Детелина)
133
13 sept 2007, 19:56

Ти ме попита...

  Poesía
832 0 7
Аз писах доста... и поплаках
за онази... непринудена Любов,
която прави те безумен
във хаоса от чувства. Зов

за мъдрост, разум, справедливост
раздираше, гореше... безпощадно!
Денят превърна във Зорница,
а нощите изпиваше ми... жадно.

Сърцето биеше... лудешки...
препускащо, неспирен конски бяг.
Разперило криле на волна птица,
политнала от сивотата. Свят

жадуван, търсен и преследван
Свят на цветове... и нежен полъх.
Това е Тя, в поредната премяна,
за която аз дерзаех... молех...

Аз писах доста... и поплаках
за онази... ИСТИНСКАТА... РАЙ!!!
Словата ми не свършват... безотказно!
И... надали ще има край!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0