13 сент. 2007 г., 19:56

Ти ме попита...

Поэзия

831 0 7

Аз писах доста... и поплаках
за онази... непринудена Любов,
която прави те безумен
във хаоса от чувства. Зов

за мъдрост, разум, справедливост
раздираше, гореше... безпощадно!
Денят превърна във Зорница,
а нощите изпиваше ми... жадно.

Сърцето биеше... лудешки...
препускащо, неспирен конски бяг.
Разперило криле на волна птица,
политнала от сивотата. Свят

жадуван, търсен и преследван
Свят на цветове... и нежен полъх.
Това е Тя, в поредната премяна,
за която аз дерзаех... молех...

Аз писах доста... и поплаках
за онази... ИСТИНСКАТА... РАЙ!!!
Словата ми не свършват... безотказно!
И... надали ще има край!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

detdim (Детелина)

Радостта че сте почувствали и РАЗБРАЛИ стиха е неописуема....Благодаря Ви!

2007-09-21T23:31:59+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Прекрасен стих,мила!
Поздрав и прегръдка искрена!!!

2007-09-15T02:45:44+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

На един дъх, чудесна си, не знаех, че пишеш!
Поздравления!!!

2007-09-15T00:13:27+03:00
detdim (Детелина)

Благодаря Ви!!!

2007-09-14T12:17:17+03:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Харесва ми!!!

2007-09-14T09:57:18+03:00