Аз писах доста... и поплаках
за онази... непринудена Любов,
която прави те безумен
във хаоса от чувства. Зов
за мъдрост, разум, справедливост
раздираше, гореше... безпощадно!
Денят превърна във Зорница,
а нощите изпиваше ми... жадно.
Сърцето биеше... лудешки...
препускащо, неспирен конски бяг.
Разперило криле на волна птица,
политнала от сивотата. Свят ...