domine (Диан Гочев)
26 63
27.04.2004 г., 14:16 ч.

Ти можеше всичко... аз помня! 

  Поезия
1982 0 8
Когато мрак забули душата ми млада.
Когато няма надежда и песен отпада
и самотата прегръща ме без капка пощада.
Тогава ти идваш във моите мисли,
изплуваш и светиш сред тъмните писти
по мрачният път на моята съдба,
аз виждам пътека от твоята душа!
И тръгвам по нея ,по нея вървя.
Това е един спомен за теб любовта!

Аз помня когато повярвах във теб
аз вярвах , мечтаех да бъда приет.
Аз мисля тогава разбрах любовта ,
тогава бях само на шестнайсет лета.
Ти бе там в моите мечти,
ти прекрасна принцеса с еленски коси .
Ти можеше всичко разсмя ме дори!
Аз вярвам във теб ,така не боли !

Сега ,когато погледна на пред
моля те само прочети този куплет,
за който тъй дълго ти чака в нощта:

Обичам те нежно прегръщам и знай,
обичам те много !Обичам до край!

© Диан Гочев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво! И очаквам ново включване от "забулената страна на съзнанието"
  • Много добре е написано. Поздравления
  • Много ми харесва! Има много чувства в този стих! от мен 6
  • И все пак най-доброто ти творение за мен, винаги ще е "Визия"!
    Коментарът ми за другите ти произведения не се променя.
  • Много живо и лично, чувствата се усещат.Харесва ми!Поздравления!6 от мен
  • това определено много ми хареса! не се случва често нещо да ми допадне толкова много! не мога да ти пиша друго освен 6!
  • Много е хубаво засклужава 6.
  • Добре, много добре. Допадна ми.
Предложения
: ??:??