Ти, моя мечта …

Всеки миг имам усещането, че ти си до мен,

но като се огледам и видя, че те няма се чувствам ранен,

- любовта отново със тебе ме мами, както всеки ден,

кара ме да мисля и страдам – вкарва ме в самотен плен.

А сърцето ми страстно иска и желае, и дори гори,

тебе, мила, да зърна и прегърна в тез студени дни,

в които се събудих от дълбокия си сън в чера на нощта,

къде единствена утеха и пътеводна светлина е любовта.

Тя ме води по улиците на града в тъмнината на нощта,

кара ме да пея с нея красивите ѝ тъжни песни,

докат захвърля всичкото реално отстрани на пътя, във снега

и всекидневните неволи и проблеми стават малки, прости, лесни.

Любовта отвежда ме тогаз на най-чудесните места,

където ти винаги си там със мен, красива и усмихната,

поглеждаш ме с кафяви си очи и даряваш ме с блажена топлина,

що стопля и гали измръзналата ми изстрадала душа.

Когато всичко това изчезне и се завърна в реалността,

усмихвам се щастлив, защото теб съм видял, моя мечта,

и зная, че ако пак затворя очи щом падне нощта,

в миг при теб отново ще ме отведе любовта.

Кристиан Дочев

03.01.2015г. София