Ти, моя робска гръд!
Ти, моя робска гръд!
Препускам аз към бойните арени,
кръстосвам пътища несъкрушим,
нападат ме хиени разярени,
разсичам ги изправени пред мен и
стоящи в ропота си, в страх и смут,
с размазани лица и разкривени,
тъй стенещи за обич, шанс и път,
с изстинала, в скована гръд!
------------
Нима не виждаш своя път?!
О, жалка моя, робска гръд!
Къде е твоят райски кът?!
Защо подлагаш се на съд?!
Лъчиста
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЛЪЧИСТА Всички права запазени
