23.02.2012 г., 9:52 ч.  

Ти, моя робска гръд! 

  Поезия » Философска
522 0 0

 

 Ти, моя робска гръд!

 

Препускам аз към бойните арени,

кръстосвам пътища несъкрушим,

нападат ме хиени разярени,

разсичам ги изправени пред мен и

стоящи в ропота си, в страх и смут,

с размазани лица и разкривени,

тъй стенещи за обич, шанс и път,

с изстинала, в скована гръд!

------------

Нима не виждаш своя път?!

О, жалка моя, робска гръд!

Къде е твоят райски кът?!

Защо подлагаш се на съд?!

 

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??