Ти, моя робска гръд!

Poesía » Filosófica

658 0 0

Ти, моя робска гръд!

Препускам аз към бойните арени,

кръстосвам пътища несъкрушим,

нападат ме хиени разярени,

разсичам ги изправени пред мен и

стоящи в ропота си, в страх и смут,

с размазани лица и разкривени,

тъй стенещи за обич, шанс и път,

с изстинала, в скована гръд!

------------

Нима не виждаш своя път?!

О, жалка моя, робска гръд!

Къде е твоят райски кът?!

Защо подлагаш се на съд?!

Лъчиста

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.5K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0