Ти, моя робска гръд!
Препускам аз към бойните арени,
кръстосвам пътища несъкрушим,
нападат ме хиени разярени,
разсичам ги изправени пред мен и
стоящи в ропота си, в страх и смут,
с размазани лица и разкривени,
тъй стенещи за обич, шанс и път,
с изстинала, в скована гръд!
------------
Нима не виждаш своя път?!
О, жалка моя, робска гръд!
Къде е твоят райски кът?!
Защо подлагаш се на съд?!
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
