(Ранни мемоари)
За пръв път се замисли за смъртта.
Но не абстрактно, а като реалност.
Помисли си, че може - ето на,
съвсем наскоро да се случи. Жалост
не те обзе. По-скоро - тишина,
и ударите на сърцето чу си.
Четирдесет и две. Абе, жена,
съвсем наскоро ще си имаш внуци!
Научи ли се да не се хабиш
в тревоги? Да намериш равновесие?
Написа ли го онзи хубав стих? ...