Ти не беше...

12.01.2008 г., 8:02 ч.

Поезия

931 1 2

Пак ме оставяш замислена

и нещастна, или щастлива,

пак между избора, зависи от мене единствено.

Боли, когато гледам в очите ти -

как ме обвиняваш безмълвно,

задето убих мечтите ни

и сложих буцата в гърлото. Обичам те.

Всичко променяш в ума ми,

стопляш сърцето ми с нежност,

а аз днес пак гръб ти обърнах,

от страх да не бъда пак същата -

на две разделена, зависима

от твоите решения.

Говориш ми истина, а се боя да повярвам.

Обичам те. Хлапак. Не ме наранявай.

Не искам да чувам колко греша.

Не ме гледай, не ме съжалявай,

защото умирам, сама съм и горда -

какво да реша?

Забрави ме, махни се,

защото аз няма да мога

да разделя ирис и зеница,

лъчите от слънцето.

Удари ми плесница

да се събудя от съня, в който ти си идеален,

защото не си, нито аз.

Няма да се разберем.

Ще те обичам винаги, но всичко свърши,

не мога да ти дам да ме довършиш.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Воркосиган (Светослав Николов)

2008-01-13T14:50:31+02:00

Велик е Поли остави ме без думи. Красив,каващ много и с изключителна ритмичност. Лее се като водопад.
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-12T08:31:08+02:00

Толкова тъжно и толкова хубаво...!
...да разделя ирис и зеница,
лъчите от слънцето...много е красиво...
но от разделите и огорчението много боли...
с обич, Полина. прекрасен стих.