Ти не беше...
Пак ме оставяш замислена
и нещастна, или щастлива,
пак между избора, зависи от мене единствено.
Боли, когато гледам в очите ти -
как ме обвиняваш безмълвно,
задето убих мечтите ни
и сложих буцата в гърлото. Обичам те.
Всичко променяш в ума ми,
стопляш сърцето ми с нежност,
а аз днес пак гръб ти обърнах,
от страх да не бъда пак същата -
на две разделена, зависима
от твоите решения.
Говориш ми истина, а се боя да повярвам.
Обичам те. Хлапак. Не ме наранявай.
Не искам да чувам колко греша.
Не ме гледай, не ме съжалявай,
защото умирам, сама съм и горда -
какво да реша?
Забрави ме, махни се,
защото аз няма да мога
да разделя ирис и зеница,
лъчите от слънцето.
Удари ми плесница
да се събудя от съня, в който ти си идеален,
защото не си, нито аз.
Няма да се разберем.
Ще те обичам винаги, но всичко свърши,
не мога да ти дам да ме довършиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина димова Всички права запазени
