Ти не беше...
Пак ме оставяш замислена
и нещастна, или щастлива,
пак между избора, зависи от мене единствено.
Боли, когато гледам в очите ти -
как ме обвиняваш безмълвно,
задето убих мечтите ни
и сложих буцата в гърлото. Обичам те.
Всичко променяш в ума ми,
стопляш сърцето ми с нежност,
а аз днес пак гръб ти обърнах,
от страх да не бъда пак същата -
на две разделена, зависима
от твоите решения.
Говориш ми истина, а се боя да повярвам.
Обичам те. Хлапак. Не ме наранявай.
Не искам да чувам колко греша.
Не ме гледай, не ме съжалявай,
защото умирам, сама съм и горда -
какво да реша?
Забрави ме, махни се,
защото аз няма да мога
да разделя ирис и зеница,
лъчите от слънцето.
Удари ми плесница
да се събудя от съня, в който ти си идеален,
защото не си, нито аз.
Няма да се разберем.
Ще те обичам винаги, но всичко свърши,
не мога да ти дам да ме довършиш.
© Полина димова All rights reserved.
