17.09.2010 г., 20:10

Ти ни говориш от самото начало

772 0 7

Ти ни говориш

от самото начало,

но ние не чуваме

и Те упрекваме, че мълчиш.

Ти се разкриваш във всичко,

от самото начало,

но ние не виждаме

и Те виним, че се криеш от нас.

Ти ни обичаш с цялата си любов

от самото начало,

но ние не усещаме любовта Ти

и в отчаяние заявяваме,

че си ни изоставил.

Господи,

отвори широко вратите

на сетивата ми, за да мога

денонощно да чувам шепота Ти,

постоянно да виждам светлината Ти,

и безсънно да тръпна от насладата

на Твоята всепроникваща любов!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...