Ти пак си плакала
Ти пак си плакала
Ти пак си плакала, нали?
Защо? И кой те нарани?
Не виждат ли – сърцето твое,
отворено е за покоя.
Защо така се промени?!
Изчезна блясъкът в очите.
Животът ли да обвиним,
прошарил сребърно косите?!
Ела, при мен, да те прегърна
и в спомен ранен да те върна,
когато бе щастлива, дива,
напук засмяна и красива.
Сълзите бистри ще изпия.
Очите сини ще покрия
със хиляди целувки нежни,
за да ти дам поне надежда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
