Ти пак си плакала
Ти пак си плакала, нали?
Защо? И кой те нарани?
Не виждат ли – сърцето твое,
отворено е за покоя.
Защо така се промени?!
Изчезна блясъкът в очите.
Животът ли да обвиним,
прошарил сребърно косите?!
Ела, при мен, да те прегърна
и в спомен ранен да те върна,
когато бе щастлива, дива,
напук засмяна и красива.
Сълзите бистри ще изпия.
Очите сини ще покрия
със хиляди целувки нежни,
за да ти дам поне надежда!
© Надежда Борисова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
