Нада (Надежда Борисова) Нада (Надежда Борисова)
106
2 ago 2007, 20:28

Ти пак си плакала

  Poesía
1.4K 0 6

 

     Ти пак си плакала

 

Ти пак си плакала, нали?

Защо? И кой те нарани?

Не виждат ли – сърцето твое,

отворено е за покоя.

 

Защо така се промени?!

Изчезна блясъкът в очите.

Животът ли да обвиним,

прошарил сребърно косите?!

 

Ела, при мен, да те прегърна

и в спомен ранен да те върна,

когато бе щастлива, дива,

напук засмяна и красива.

 

Сълзите бистри ще изпия.

Очите сини ще покрия

със хиляди целувки нежни,

за да ти дам поне надежда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0