Ти пак си плакала
Ти пак си плакала
Ти пак си плакала, нали?
Защо? И кой те нарани?
Не виждат ли – сърцето твое,
отворено е за покоя.
Защо така се промени?!
Изчезна блясъкът в очите.
Животът ли да обвиним,
прошарил сребърно косите?!
Ела, при мен, да те прегърна
и в спомен ранен да те върна,
когато бе щастлива, дива,
напук засмяна и красива.
Сълзите бистри ще изпия.
Очите сини ще покрия
със хиляди целувки нежни,
за да ти дам поне надежда!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Борисова Все права защищены
