ти пак в мен
Ти пак остана в мен.
След онази нощ,
в онзи ден.
Ти пак се появи,
като призрак ме обсеби.
В мен заспиаваш.
И будиш моето сърце.
Спомените с теб останаха.
Мечтите ми показваш
и после пак някъде
ме хвърляш в
пространството от самота.
Душата ми обличаш
с нежните очи,
покриваш тялото ми - болка
от изминалото.
Сега живееш в спомените
на сърцето.
Обичам те пак както преди,
но сега от любовта
в мен нещо жарко боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Ангелова Всички права запазени
