Ти пак остана в мен.
След онази нощ,
в онзи ден.
Ти пак се появи,
като призрак ме обсеби.
В мен заспиаваш.
И будиш моето сърце.
Спомените с теб останаха.
Мечтите ми показваш
и после пак някъде
ме хвърляш в
пространството от самота.
Душата ми обличаш
с нежните очи,
покриваш тялото ми - болка
от изминалото.
Сега живееш в спомените
на сърцето.
Обичам те пак както преди,
но сега от любовта
в мен нещо жарко боли.
© Александра Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
