Ти под бяла преспа сняг погреб спомен
Ти под бяла преспа сняг погреба спомен.
Разплака се сърцето ми по теб...
И се срути, заваля света огромен
на милиони късчета от лед.
А окото ми сълзица не отрони.
Устните ми вик ли вледени!...
Сякаш слънцето само луната гони
и не иска тази преспа да стопи.
Разплака се сърцето ми по теб...
И се срути, заваля света огромен
на милиони късчета от лед.
А окото ми сълзица не отрони.
Устните ми вик ли вледени!...
Сякаш слънцето само луната гони
и не иска тази преспа да стопи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славкова Всички права запазени
