Sep 23, 2006, 8:15 PM

Ти под бяла преспа сняг погреб спомен 

  Poetry
680 0 1
Ти под бяла преспа сняг погреба спомен.
Разплака се сърцето ми по теб...
И се срути, заваля света огромен
на милиони късчета от лед.

А окото ми сълзица не отрони.
Устните ми вик ли вледени!...

Сякаш слънцето само луната гони
и не иска тази преспа да стопи.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??