Ти прощавай греха
В равни пътища стъпвам,
по пътеки вървя
и обичам те, скъпа,
мила родна страна.
И жените обичам
гордо вдигнали бюст.
Как по тях да не тичам? –
Моят бряг не е пуст.
Той е пристана щедър,
тихи, кротки вълни
и планинският кедър,
в който буря кълни.
Мила, ти ме разбираш
и прощаваш греха,
че за обич умирам
в тази грешна страна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
