В равни пътища стъпвам,
по пътеки вървя
и обичам те, скъпа,
мила родна страна.
И жените обичам
гордо вдигнали бюст.
Как по тях да не тичам? –
Моят бряг не е пуст.
Той е пристана щедър,
тихи, кротки вълни
и планинският кедър,
в който буря кълни.
Мила, ти ме разбираш
и прощаваш греха,
че за обич умирам
в тази грешна страна.
© Иван Христов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
