12.04.2017 г., 13:56  

Ти се върна

545 3 0

      Защото  те обичах, на света

      ти сякаш бе ми обещана

      и сянка беше, капчица вода

      за моята душа-пустиня.

 

      Сега се връщаш, блуднице,

      до моя праг прашасал

      и искаш, грешна съднице,

      ти мен, за прошката не втасал.

 

      Ръцете ми отчаяно се борят

      и стъпка малка ги дели,

      от туй веднага да отворят,

      не чули моето:" Разпни!".

 

     А мислите ми стълби слизат,

     хвърчат нагоре по стените.

     Сега се връщаш, скитнице,

     не ти ли стигнаха сълзите!

 

     Защото те обичах до забрава,

     сега си моят свят - сломен.

     Човекът в мене ти прощава,

     любимият, дори и ден!

 

12.04.2017г.

Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...