16.12.2007 г., 20:18

Ти сега не тъжи (На Катя)

3.1K 0 19

Посветено на Катя Милушева (my_smile) 

 

Покорно угасва денят и буди луната

със своя престижен, нестихващ пожар.

Красив е залезът. Заспива плавно Земята,

обрича звездите пред своя вековен олтар.

 

Ти сега не тъжи! Протегната длан,

ще видиш и в мрака на свойта пътека.

Борба е животът, а животът е свян,

обрисуван от думи на велики поети!

 

Ще намериш смисъл и в тъжния ден,

когато си мислиш, че няма вече надежда.

Ти сега не тъжи! Аз ще бъда до теб,

за да открехна вратите на нови копнежи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...