Посветено на Катя Милушева (my_smile)
Покорно угасва денят и буди луната
със своя престижен, нестихващ пожар.
Красив е залезът. Заспива плавно Земята,
обрича звездите пред своя вековен олтар.
Ти сега не тъжи! Протегната длан,
ще видиш и в мрака на свойта пътека.
Борба е животът, а животът е свян,
обрисуван от думи на велики поети!
Ще намериш смисъл и в тъжния ден,
когато си мислиш, че няма вече надежда.
Ти сега не тъжи! Аз ще бъда до теб, ...