16 dic 2007, 20:18

Ти сега не тъжи (На Катя)

  Poesía » Otra
3.1K 0 19

Посветено на Катя Милушева (my_smile) 

 

Покорно угасва денят и буди луната

със своя престижен, нестихващ пожар.

Красив е залезът. Заспива плавно Земята,

обрича звездите пред своя вековен олтар.

 

Ти сега не тъжи! Протегната длан,

ще видиш и в мрака на свойта пътека.

Борба е животът, а животът е свян,

обрисуван от думи на велики поети!

 

Ще намериш смисъл и в тъжния ден,

когато си мислиш, че няма вече надежда.

Ти сега не тъжи! Аз ще бъда до теб,

за да открехна вратите на нови копнежи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...